150 години читалището в Разград не спира да поддържа народния дух

Тази година Народно читалище „Развитие 1869“ – Разград отбелязва 150 години от своето създаване. Организираните по този повод празнични прояви ще се състоят в Деня на народните будители – първи ноември в сградата на културната институция.

Димо Хранов

В наши дни сигурно е трудно човек да си представи каква важна роля е изиграло първото разградско читалище за духовното и културно пробуждане на българите в региона. То полага основите на просвещението, на съвременното образование, на музейното дело – историческо и етнографско в Разградско. В него правят първите си стъпки разградският театър, филхармонията, хорът и библиотеката.

Основен инициатор за създаването на читалището е Димитър /Димо/ Хранов. В своите спомени той пише: .

„По-малодушните граждани“ обаче се изплашили, че властта може да не погледне с добро око на инициативата и дори да се стигне до репресивни мерки. Хранов обаче изложил контрааргумента, че ако властта е против тази културно-просветна форма, най-напред щяла да забрани дейността на Цариградското българско училище. През февруари 1870 година читалището отваря врати, като първоначално името му е „Съгласие“. За председател на първото настоятелство е избран Димитър Хранов.

Читалищното настоятелство през 1904 г.

След време признателните разградчани започват да го наричат Основателя. Той е роден през 1846 година в град Лясковец в семейство на среден земеделски стопанин. Завършва взаимното и класно училище в родния си град, след което през 1868-1869 година е учител в село Арнауткьой, по-късно Пороище. От септември 1869 до 1873 година е главен учител в Разград. Той издава първото българско земеделско списание „Ступан“, сътрудничи на Любен Каравелов за издаването на списание „Знание“. През Руско-турската освободителна война е старши водач на генерал Гурко, а след Освобождението е дипломат и висш чиновник в различни министерства. Три пъти е избиран за народен представител.

Театралната трупа към „Развитие“, 1927-1930 г.

В театъра към читалището е не само актьор и режисьор, но и драматург. Специално за местните актьори ентусиасти написва пиесата „Бабата и дяволът“, автор е и на нравоучителната пиеса „Дечка и Еленка“. Той е деен участник в борбата за църковна независимост и дори помага на по-будните дами в Разград да създадат първото женско дружество.

Поставената главна цел пред читалището е да работи за умственото и нравствено развитие на членовете си и гражданите, да обедини всички българи и да им вдъхне самосъзнание и патриотичен дух, като поддържа библиотека, получава списания и вестници и дава театрални представления. „Съгласие“ се пълни с граждани не само събота и неделя, но и вечер, след работа и в делнични дни. Съвременниците отбелязват, че ако дотогава младите хора са се застоявали повече в кафенетата, то вече се събират в читалището, където четат и обсъждат научни въпроси. От доброволни помощи и членски вноски започват да се купуват книги, вестници, списания.

Постановката „Женско царство“ на читалищната театрална формация „Импулс“

Началото на библиотечната сбирка е поставено през 1870 година. Читалището получава всички български печатни издания, един френско-английски и един турски вестник. Въпреки че първите издания били подредени в един шкаф, първата библиотека с читалня в града и околията привлича много граждани, които копнеят за просвета, знания и култура. Тя става притегателен център за младежите. Фондът й се обогатява непрекъснато, въпреки че средствата от членски внос са малко. Тя съществува като читалищна до 1959 година, когато става самостоятелен културен институт. Наводнението от 2 юли 1947 година нанася сериозни щети на библиотечния фонд. Похабени са ценни старопечатни книги, дарени от видни възрожденци. Част от тях се пазят в Държавен архив – Разград, но е трудно да се разчете съдържанието им.

Още след създаването си през 1869 година читалището поема организирането и квалификацията на учителите от Разградската околия. При липсата на български институции и функция на държавата, то по естествен начин се превръща в своеобразно Регионално управление на образованието. След годишните изпити, проведени през 1870 година, на определяната като първа учителска конференция се приема специален устав. По него е бил назначен първият училищен инспектор, наричан тогава надзорник. Въведен е предварителен изпит за учителите, постъпващи на работа в района, за да е сигурно, че имат нужните познания и качества. По това време на много места имало учители, които дори не знаели добре да четат и пишат. На първо място пред всички учители е била поставена задачата да привлекат колкото се може повече деца. Формулирани са основните правила, по които следва даскалите да образоват учениците си.

Първото театрално представление в Разград се е състояло на Коледа през 1870 година. Представени са две заглавия от читалищни деятели, водени от Димо Хранов. Първо на сцената се играе хитовата за онова време пиеса „Многострадална Геновева“, а веднага след нея, за да се поразсее малко изживяваният тежко от публиката драматизъм на творбата, е представена и авторска комедия на Хранов. Друго мнение твърди, че подготвената от него пиеса „По неволя доктор“ по Молиер, изнесена от 8 ученици по време на годишните изпити през юни 1870 година, е първото театрално представление в града. Върху тези основи се развива театралното дело в Разград и се разраства в читалище „Развитие 1869“ .

Първото хорово изпълнение в Разград става исторически факт също на 25 декември, но през 1878 година. Осъществява го ученическият църковен хор, създаден от Павел Каракулаков – образован българин от Бесарабия, възпитаник на Болградската гимназия и с богата музикална култура. Той е един от най-активните деятели на читалището и три мандата е негов председател. Смята се, че неговият ученически хор е историческият предшественик на хор „Железни струни“. Създадените впоследствие оркестри са в основата на появилия се по-късно Разградски симфоничен оркестър, днес Разградска филхармония.

В основата на историческото и музейното дело в Разград е академик Анание Явашов. Той инициира създаването на Разградското археологическо дружество и Разградския исторически музей. Обявен е за почетен член на Народно читалище „Развитие 1869“ през 1934 година. Председател е на читалищното настоятелство три мандата. По негова инициатива и под негово ръководство са извършени първите по-значителни разкопки на Хисарлъшкото кале край Разград. Резултатите и събраните материали от проучванията са публикувани в Юбилейния сборник на читалището за 35-годишния му юбилей, както и в книгата на Явашов „Разград – неговото археологическо и историческо минало“.

Днес, 128 години след завършването на първата собствена сграда на Народно читалище „Развитие 1869“ , театралната сграда продължава да бъде духовен и културен център. Тук изнасят своите концерти и представления формациите към читалището. Често гостуват популярни постановки и спектакли от Националния културен календар. В сградата прави своите прожекции и единственото в града 3D кино.

Художествените формации към читалището представят Разград по света и у нас. Представителите на Балетната школа с ръководител Мария Керчева, Детската формация „Елбетица“ с ръководител Жулиета Иванова, Младежката формация за театър „Импулс“, ръководена от актьора Веселин Керемедчиев, и Музикалната школа „Илия Бърнев“, с ръководител Деян Денчев, носят слава и многобройни награди от различни национални и международни участия.

В хор „Железни струни“ пеят 40 мъже и жени с ръководител диригентът Красен Иванов. Хорът е носител на орден „Кирил и Методий“ и на много български и международни награди. Жънал е успехи на сцените в Италия, Гърция, Чехия и другаде. Носител е на три сребърни и един бронзов медал от международните си участия.

Други 40 танцьори са част от групата за български фолклорни танци „Калина Рада“ с ръководител Румен Иванов.

Групата за стари градски песни „Блян“, също към читалището, е съставена от шест певици и музикант с ръководител Десислава Македонска. Те са носители на Голямата награда от Националния конкурс „Листопад на спомените“ във Варна и на Първа награда от фестивала „Под липите златен прах се рони“ в Стара Загора.

decor