За буквите на 11 май 2021 – Ден на Светите равноапостоли Кирил и Методий

Първата славянска азбука – глаголицата, е мислена като свещено писмо. Когато получава задачата да преведе богослужебните книги, Св. Константин-Кирил Философ създава оригинална графична система, като поставя словото наистина в началото – така, както пише в Библията.

Славянската азбука, в първата буква, на която е кръстът, е имала предназначение да разпространява божиите истини.

Писмеността е била изключително важна за утвърждаването на идентичността на славяните и за развитието на славянската култура.

Светите братя са подложили солунския български диалект, който са владеели, на много внимателен анализ и са отделили тези звукове, които е трябвало да бъдат означени с букви. В глаголицата на всяка буква съответства конкретен звук от езика. Кирил и Методий е трябвало да преценят кои звукове могат да доведат до промяна в смисъла на дадена дума.

Затова е толкова важно делото на Светите братя, защото извършеният от тях анализ и азбуката като концепция за записване на славянската реч, е фундамент. Той се използва при създаването на втората славянска азбука – кирилицата.

Анализът вече е бил извършен, било е ясно кои са типичните за солунския диалект звукове, които се нуждаят от отделни букви. Кирилицата използва 24 букви от гръцкото писмо, към които са добавени 12 букви за означаването на онези звукове, които съществуват в българския език, а липсват в гръцкия.

Днес много се спекулира с това чии са буквите от кирилицата и как е правилно да наричаме тази азбука. важното в случая е организирането на азбуката като система спрямо спецификите на славянската реч. Кирилицата използва модела на глаголицата и няма как да съществува без нея.

Буквите сега ни заобикалят отвсякъде. Тъжно е, че стремежът към откриването на буквите понякога се свежда до това да прочетем думата „промоция“ върху етикет в хранителния магазин. Тъжно е, че буквите много често имат кратък живот и свършват в кошчето…. Тревожен е фактът, че присъствието на латиницата в ежедневието ни е доста осезаемо. Гротеска са осакатените изрази, изписани с български букви или на „шльокавица“ в социалната мрежа.

Това се случва, защото знанието ни за езика е недостатъчно. То напоследък се свежда до това дали владеем правописа или не, което безспорно е важно, но да се знае един език е нещо много повече от писане без правописни грешки и включва вникване в традицията, в историята, в културното наследство.

Осъзнаването на важността от изучаването на историята на българския език, може да ни предпази от това с лека ръка да омаловажаваме една азбука, установявана с години.

Като добавим и факта, че предаването на азбуката е изисквало преписване на ръка – колко много лични почерци и истории се съдържат в пътя на българската азбука до нашите ръце и очи. Колко много усилия, търпение, пазителство са били нужни да бъдат преписвани българските книги, защото това е бил единственият начин за тяхното разпространение.

По повод 150-а годишнина на НЧ „Развитие 1859“ на 24 май 2019, във фоайето на Театралната читалищна сграда бе експонирана, уникална по своя замисъл изложба, в която Разградски художници претворяват свещената Кирилица – изключителният български принос в световната култура!

 

decor