Преди 170 години се ражда Българското читалище – институцията, която пази културата и традицииите на България, независимо от политическите и геополитическите процеси.
Читалищата са всенародно дело и национален символ.
Докато има читалища, ще има България.
През 1869 Димо Хранов създава първото читалище, което поставя основите на просвещението и културата в Разград и региона.
От читалище „Развитие“ водят своето начало:
- Бибиотеката;
- Театъра;
- Симфоничният оркестър;
- Хоровото пеене;
- Историческото дело – археологическо и етнографско;
- Професионалното обучение по музика и балет.
156 години първото и най-голямо Разградско читалище „Развитие 1869“ се утвърждава като устойчив културен център, който поддържа връзката между миналото и настоящето, като инвестира в бъдещето. То е катализатор на местното развитие, стратегически партньор в местната и националната културна дейност, с умението си да съчетава традиционния културен профил със съвременни управленски и комуникационни умения.
За висок принос в националната и регионалната култура Народно читалище „Развитие 1869“ Разград е удостоено с престижните награди:
- Плакет „Вечният календар“ от Министерство на културата
- Почетен знак и Грамота от Съюза на народните читалища
- „Златна лира“ – от Съюза на българските музикални и танцови дейци
- Специален почетен знак и Грамота за значим цялостен принос в българската култура от Съюза на народните читалища
- „Никола Икономов“ – от Община Разград, за висок принос към местната култура
НЧ „Развитие 1869“ Разград има развита организационна и инфраструктура, с възможности за делегиране на задачи, специализирано обучение, прилагане на елементи от стратегическия мениджмънт и проектното управление. Инвестира в управленски и творчески капацитет. В основата е съхраняването на традициите и паметта, поколенческата приемственост, достъпът до култура и обучението по изкуства: хорово, музикално и вокално, танцово и театрално. Читалището има стабилна основа на доверие, на местно ниво, което е неговият най-голям капитал и източник на устойчивост.
121 години хор “Железни струни“,
70 години Музикална школа „Илия Бърнев“,
50 години Балетна школа
Ако се върнем назад във всичките тези години, ще видим колко много имена на читалищни дейци са част от този пантеон. Всеки от тях е решил, че си заслужава собствената му съдба да бъде посветена на тази българска институция. Това са истинските народни будители, отдадени на духовността – поривът, който извисява човека, дава му смисъл и светлина.
Наследство от възрожденските българи, които преди да извоюват свободата, сами отделят средства, за да строят църкви, читалища и училища в името на духовния напредък, не само на тяхното собствено поколение, но и на тези, на които ще го завещаят. В тихата мъдрост на основателите и съвременните радетели на читалищното дело има много повече ценности за човека, отколкото в технологиите.
НЧ „Развитие 1869“ Разград е център за опазване на нематериалното културно наследство. Признанието се основава на факта, че тази духовна институция и формациите към нея съхраняват местната и националната култура през всички тези десетилетия, откакто са създадени.
Нашето читалище продължава да бъде мостът между миналото и бъдещето. То е жизнено пространство, където традициите срещат новите форми на култура и се интегрират в тях.
Дейностите на читалището, са адресирани към младите хора, за да бъдат приобщени към духовните ценности, които са непреходни и имат своето място в съвременния свят. Духовността не е абстракция, духовността е нашият ежедневен избор, най-голямото ни богатство и онова, което ни представя пред света. Огънят на читалището е жив, ние го пазим да не угасне в динамичната среда на социални мрежи, на изкуствен интелект. Нашата цел е стратегическа – да образоваме децата в читалището и да обединяваме родителите.
НЧ „Развитие 1869“ изпълнява своето призвание да пази българската традиция, да просвещава и не се спира пред трудности по пътя към опазването на българската идентичност и култура. То принадлежи към тази специфично българска общност – читалищата, които са първите демократични институции в България, съчетали в себе си принципите на демократичност, достъпност, участие на различни социални и възрастови групи, мандатност и изборност на ръководните органи.
